Букмейкърският пункт

Беше поредният ден, в който аз и приятелят ми отидохме в любимия си букмейкърски пункт. Както винаги, седнахме на обичайното сепаре, намиращо се непосредствено пред екрана, на който се излъчваха най-интригуващите мачове. Харесваше ни да ходим там заради тръпката от нелегално залагане на пари. Все пак, още не бяхме достигнали тъй желаното пълнолетие, но това, разбира се, не представляваше проблем за безразличните хора от персонала. Те радушно прибираха парите ни, които доброволно оставяхме в касата. Без значение дали губехме или печелехме, посещението на дребничкото заведение обаче ни доставяше винаги неприкрито удоволствие…

Отново попивахме не толкова приятната, но поносима миризма на цигари, алкохол и запотени тела. Познатите ни лица също си бяха по местата. Иван Дебелия сърбаше шумно биричката си и хрупаше звучно бирени фъстъци. Несъмнено не му бяха лепнали прякора случайно. Чичо Митко мъдруваше над поредната сложна система за залагане заедно с Гошо Феномена – бивш футболен талант, чието влечение към лекия живот попречило на някогашната му реализацията. Все пак изглежда, че той изживяваше славните моменти от футболното си минало, когато залагаше на мачове с питие в ръка. За пръв път обърнах особено внимание на седящия като фантом в дъното на помещението човек. Винаги, когато посещавахме заведението, той си беше там, седеше на същия стол, в същата поза, придаваща му вид на трагична скулптура от Ренесанса, която излъчваше едва доловима нотка на комизъм. Обърнат на една страна, за да вижда екрана, едната му ръка се плъзгаше зад облегалката на стола, сякаш го бе прегърнал, а другата, държаща актуалния в момента фиш, бе тъговито положена върху масата. Краката му бяха плахо прибрани до стола. В погледа му се четеше безизразност.

Споделих наблюденията с приятеля си и подхванахме шеговита дискусия относно странния клиент. Иван Дебелия дочу, че обсъждаме този редовен посетител, надигна се от стола си с пъргавината на бременна слоница и поседна тежко до нас.

-         Момчета, знам го аз тоя, той си живее тука – заяви и се засмя – виси тука всеки ден, откакто отвориха преди няколко години. Чух, че имал жена и дете…бил много щастлив, но почнал да пийва повечко. След това нещата се влошили, жена му взела детето и го напуснала. Ето на, виж го сега, к’ъв е станал. Е, разбирам го, човешко си е да подпийваш по малко. Пък и да побийваш жената от време на време не е зле…

В думите му се усещаше скрита тъга. Споделяше сякаш нещо лично, все едно разправяше не историята на някакъв случаен човек, а на някой близък или пък своята собствена. Заинтригуван от беседването ни, Гошо Феномена също реши да се включи.

- За призрака в дъното ли говорите? Аха, чувал съм разни работи за него. Казват, че бил талантлив спортист. Още от малък мечтаел да пробие в големия спорт, даже го взели на проби в няколко големи отбора. Обаче рано се възгордял, отдал се на лек живот и се развалил нещо човекът, добил лоша слава и така и не го потърсили вече. Мечтата му рухнала… ама какво да се прави…на всеки може да се случи.

Гошо разказа историята развълнувано, с леко премрежен поглед. И в неговия тон се долавяше същата изповедност, същите искрени вълнения.

-К’ви ги говориш бе, хич не е така! – ядоса се Иван Дебелия, ноздрите му се издуха, а свинските му очички засвяткаха заплашително - ти няма как да знаеш по-добре! К’ъв спорт, к’ви пет лева?! Човекът имал проблеми със семейството.

- Абе, глупости! – раздразнен, отвърна Феномена – ти пък откога идваш тука, че всичко знаеш?

Започна гневна престрелка с думи, която приличаше на вражда между два наежени, надули гуши пуяка. Точно тогава приближилият Чичо Митко се намеси.

-         Слушайте ся, аз знам най-добре от всички. Значи, колегата там въртял много успешна кариера. Бая кинти вадил, бил му уреден животът. Само че нещо се увлякъл по залагането и взел, че пропаднал. Ей го, на, седи си сега сам в ъгъла и пак залага. Не е шега работа пустият хазарт! Не всеки е способен да му устои…

Тъй рече Чичо Митко и се умълча. И в неговия разказа усетих познатото откровение, точно както при предишните два.Внезапно някой ме извади от размишленията, като се провикна иронично.

- Чичо Мите, май пак си пийнал повечко!

Насядалите около нас избухнаха в смях, а Чичо Митко порозовя от яд. Атмосферата отново се нагорещи и кавгата пламна с подновени сили. В този взривоопасен миг от близкия телевизор се чу викът на коментатора, който обяви гол. Цялото помещение внезапно притихна, враждуващите впериха погледи в екрана и задружно насочиха насъбралите се емоции към клетия съдия. Свадата бе мигновено забравена и за нула време всички отново се посветиха на обичайните си занимания.

Скоро след това с приятеля ми напуснахме заведението и захванахме ежедневните, ненапрягащи ума теми. Само моите мисли не спираха да се въртят около днешните привидно нормални събития, на които бяхме станали свидетели в букмейкърския пункт. Разказите на посетителите, променливите им настроения, техните домогвания към споделеност ми бяха направили необикновено впечатление. Дали едничката им останала радост в живота бе залагането с чашка в ръка? И изобщо  имаше ли за тях значение дали печелят, или губят? Може би тяхната игра на късмета отдавна бе приключила…

Фауст и Мартин Т.