Полет

Ето ме,

търся вдъхновение

вече месец или два...

Какво ли трябва да направя,

за да литне творческата ми душа?

Любима ли да си намеря,

или на порок да се отдам,

в тъмна бездна ли да скоча,

или да отплавам в океан?

А може би думите не стигат

да се изразя

и ще трябва да опитам

друга форма на тъга?

Но аз не мога,

не мога да рисувам,

ноти не чета,

не умея да танцувам,

пиеси не плета...

Да пиша се опитвам,

с думи да играя,

в стихове да сричам,

болката да опозная.

Това е то!

И затова ще ти разкажа

за тази моя болка

безмилостна, свирепа и жестока.

Боли ме,

Не знаеш колко ме боли,

боли ме за живота пълен със тъги

боли ме за кръвта, задавила света

боли ме за глада и за греховната война

боли ме за живота

тягостен, безчестен и суров,

боли ме за човека

мръсен, кален роб,

боли ме и винаги ме е боляло
за всеки незапомнен плач,

за всяка умираща душа,

за всяка мъка,

отровила света

Предполагам,

като всеки млад творец,

аз живея с тази болка...

Удавник, останал без мечти

стискам здраво надеждата си във ръце,

но разтворя ли ги, виждам, че са празни.

Така умирам...

Всеки ден е смърт,

а всеки стих е нов живот.

Но не са ли стиховете затова,

да летим с опърлени крила

и колкото сме по-високо

слънцето все повече да ни гори...

А щом стремглаво падаме надолу,

да видим истинската си природа

и в този миг магичен да съзнаем

всяка мъчно-славна истина,

и даже тя да е жестока,

да викнем с пълна сила,

за да може някой друг да я прозре.

Един вик

във вечното небе,

покрито с облаци нетрайни,

мощен вик,

вечно ще мълви

ще буди новите творци,

щом слънцето е там, високо

и земята с пълна сила озарява.

Нима Икар за нищо е умрял

с блажена радост във душата?

Нима единствен той не е съзнал

какво е свободата?

Умрял по-глупав от глупците,

той станал пръв сред мъдреците,

защото сам над висините полетял
и тъй за първи и последен път живял.

Затова аз пиша!

Затова живея и умирам.

И ще продължавам,

дори в смъртта си аз ще викам,

понеже слънцето е тъй високо,

а аз жадувам да го стигна

даже смъртно да боли.

Това за мен живот е!

Мартин Томов