Изгубено

Вчера изгубих
едно стихотворение
в гъстата следобедна мъгла,

разпитах съседите,
но никой не бил видял
избягало стихотворение,

разрових се из чекмеджетата на ума си,
където не съм подреждал отдавна,
ала оказа се, че там цари пълна
бъркотия
и с мъка намирам дрехи
дори за скромните мисли,

потърсих вдъхновението,
но то е заминало надалеч
и не знам кога ще се върне...

междувременно настъпи нощта -
тази най-очаквана любовница,
и си легнах
с надеждата,
че музата ще дойде в съня.

Събудих се на сутринта
с неясен спомен
за далечния допир
на парещи устни -

целувка за сбогом
с вкус на горчиво кафе.

Фауст