Къде е мисълта

Застанал в мрачна долина,
чувам гробна тишина.
Дали съм в пустошта?
Усещам злобна празнота.
Дори и времето заспа.
Къде е мисълта?

Будна броди моята душа.
Страстно търси във тъма.
Среща само мъка и тъга.
А Къде е мисълта?

Истина ли е това?
Сякаш чука се по моята врата.
Дали това е мисълта?
Или може би смъртта?

Плах открехвам нямата врата.
Сляпо гледам в тъмнота.
Та това е лудостта!
А къде е мисълта?

Бродя из нощта.
Бягам за да се спася.
Бавно диря из града.
Няма нищо, няма светлниа,

ни искрица добрина.

Спират моите крака.
Сядам на студената земя -
сам в презряна самота,
и потъвам в тъмнина.
А къде е мисълта?

Нещо доближава ме сега.
Силуетът на жена,

Забулена в мъгла.
Дали е мисълта?
Не, отново лудостта.

Настана пак борба.
Тичам за да се спася.
Уви, умората ме спря,

и намерих се в мъгла.

Пак настига ме с тъга
силуетът на жена.

Какво ли е това?
Дали е мисълта?

Хвана ме с ръка,
сграбчи моята душа.
Тихо питам на мига:
Коя си ти сега?

 „Аз съм лудостта.”

Мартин Т.