Съновидение

Понякога сънувам,

че съм мъничка отломка,

носеща се по вълните

на безбрежен океан.

Водата бистра, бяла,

вода като кристал,

а небето празно,

безслънчево синее.

Плавам, рея се безгрижно,

ала воден вихър изведнъж

страховито ме подема

и надолу ме повлича.

На дъното съм паднал

върху лист хартия бяла

и заваляват черни букви

край мен като оловен прах.

О, необятен скръбен свят

където сред символи самотен

сам съм аз поредна

Капчица мастило.

                                         Фауст