Остро
дигитално звънене се разнесе в стаята и изкара Георги С. от съня му. Той се
изправи с автоматизирано движение и тръгна към банята. Мимоходом хвърли едно
око на дигиталния календар и изведнъж лицето му помръкна. Или както се казва, сърцето
му се сви на топка. Датата беше 19 май, 2313 година.
Георги С. живееше в богаташко жилище и съответно можеше да си позволи всички екстри на съвременното общество. Оттук следва, разбира се, че имаше и такива, които не можеха да си ги позволят. Сиреч класово разделение все още съществуваше,
Технологичният напредък бе внесъл много промени в живота на хората. Ала противно на обещанията, датиращи от XIX век, машините все още не бяха отменили напълно хората в работата. Някои статистики даже алармираха за покачване на стреса на работното място.
Георги С. живееше в богаташко жилище и съответно можеше да си позволи всички екстри на съвременното общество. Оттук следва, разбира се, че имаше и такива, които не можеха да си ги позволят. Сиреч класово разделение все още съществуваше,
Технологичният напредък бе внесъл много промени в живота на хората. Ала противно на обещанията, датиращи от XIX век, машините все още не бяха отменили напълно хората в работата. Някои статистики даже алармираха за покачване на стреса на работното място.
Работата
на Георги С. като главен изпълнителен директор в една от водещите корпорации,
жена му и двете деца му осигуряваха спокойствието, към което човек винаги се е
стремял. Днес обаче му предстоеше пътуване до Юпитер с ДАНТе и това именно бе
причината за сутрешната му тревога.
ДАНТе беше съкратеното име на Дигиталния Атомно-Неутронен Телепортатор, с който заможните хора пътуваха на дълги разстояния. Един вид частен самолет на бъдещето. Досега Георги С. не бе пътувал с ДАНТе, но преди три дена получи известие, че се налага да присъства на отчетна среща в най-далечния клон на корпорацията.
След като излезе от банята, той се облече и прецени, че има около два часа, докато стане време да тръгва. Децата бяха на лагер на луната, а жена му в командировка на Марс, така че бе сам вкъщи. Беше нервен и никак не му се занимаваше с модерните начини за убиване на време, затова просто потъна в един от обширните дивани и се замисли.
Внезапно нов дигитален звън се разнесе из хола.
- Приеми! – каза той и след секунда мрежата го свърза с жена му.
- Здравей, скъпи, как си днес? – чу се гласът й.
- Здравей, скъпа! Чувствам се превъзходно – отвърна Георги и се хвана, че отговаря машинално.
- Звучиш леко притеснен.
ДАНТе беше съкратеното име на Дигиталния Атомно-Неутронен Телепортатор, с който заможните хора пътуваха на дълги разстояния. Един вид частен самолет на бъдещето. Досега Георги С. не бе пътувал с ДАНТе, но преди три дена получи известие, че се налага да присъства на отчетна среща в най-далечния клон на корпорацията.
След като излезе от банята, той се облече и прецени, че има около два часа, докато стане време да тръгва. Децата бяха на лагер на луната, а жена му в командировка на Марс, така че бе сам вкъщи. Беше нервен и никак не му се занимаваше с модерните начини за убиване на време, затова просто потъна в един от обширните дивани и се замисли.
Внезапно нов дигитален звън се разнесе из хола.
- Приеми! – каза той и след секунда мрежата го свърза с жена му.
- Здравей, скъпи, как си днес? – чу се гласът й.
- Здравей, скъпа! Чувствам се превъзходно – отвърна Георги и се хвана, че отговаря машинално.
- Звучиш леко притеснен.
- Може
би малко.
- Точно затова реших да ти се обадя. Всичко ще бъде наред. Знаеш, че почти всеки месец пътувам с ДАНТе и досега не е имало проблем. Пет минути подготовка, после всичко става за секунди.
- Знам…просто ми е напрегнато. Чувала ли си днес Иво и Деси?
- Да, преди около час. Бяха доста развълнувани. Лагерът на луната се оказа чудесна идея.
- Да, така е… - съгласи се Георги. Вече съвсем не участваше в разговора.
- Трябва да затварям, скъпи. Работата не чака – каза жена му. – Сигурен ли си, че си добре?
- Да, скъпа. Обичам те. До скоро.
- И аз те обичам. До скоро. Всичко ще бъде наред.
Кратко „бийп” сигнализира, че разговорът е прекъснат. Георги погледна дигиталния часовник. Имаше още петнайсетина минути. Какво пък, помисли си той, щеше да подрани малко.
Асансьорът спря и автоматичните врати се разтвориха. Георги направи две несигурни крачки и се озова в широк коридор със стерилнобели стени.
- Добре дошли в контролен пулт номер 13, господин С. – прозвуча дигитален женски глас. - Телепортацията ви ще се състои след седем минути и единайсет секунди. Моля настанете се удобно.
Георги седна на единственото канапе до бялата врата и зачака. Опита се да мисли за отчетната среща. Пръстите на дясната му ръка играеха нервно върху коляното му. След малко вратата се плъзна и отвътре се материализира мъж в бяло облекло.
- Заповядайте, господин С. Всичко е готово.
Георги се надигна и последва мъжа в контролния пулт. Преди да успее да се огледа, друг оператор се появи пред него и заговори съвсем рутинно:
- Здравейте, господин С. Наричайте ме Тамиел. Аз съм вашият главен координатор. Тъй като досега не сте пътували с нас, позволете ми да ви разясня набързо процедурата. Налага се да съблечете дрехите си и да легнете в онази капсула. Подготовката трае около пет минути, след което телепортацията започва. Преди да се усетите ще се озовете в същата капсула, само че този път на Юпитер. Имате ли някакви въпроси?
- Не, наясно съм с процедурата. Жена ми често пътува с вас.
- Чудесно. Да започваме тогава - усмихна се координаторът.
Докато събличаше дрехите си, Георги успя да огледа бегло контролната зала. На няколко пъти бе съпровождал жена си, но изпращачите се допускаха само до рецепцията на първото ниво. На пръв поглед нищо не му изглеждаше познато. Успя да преброи шестима оператори, включително представилия се като „главен координатор”.
Насочи се към бялата, непрозрачна капсула в центъра на помещението и легна по гръб в нея, спазвайки инструкциите на Тамиел. За миг му мина през ума, че ляга в ковчег, но веднага се надсмя над неоправдания си страх. Всичко щеше да е наред, чу думите на жена си.
- Готови сме, господин С. Приятно пътуване с ДАНТе. – съобщи Тамиел със същата широка усмивка и се отдалечи.
Капакът на капсулата безшумно се спусна и тъмнина обгърна тясното пространство. Разноцветни светлинки затанцуваха по тялото на Георги, съпроводени от пиукащ дигитален сигнал. Сърцето му биеше лудешки. Мъчително очакваше петте минути подготовка да изтекат, когато червен лазер бавно се плъзна по продължение на тялото му, сякаш го сканира. Изведнъж всички светлини изгаснаха. Усети странно затопляне. Пронизваща светлина изпълни вътрешността на капсулата и заслепи очите му. В следващия миг изпита нечовешка болка. Всяка клетка от тялото му гореше.
Болката разкъсваше съзнанието му. Капсулата май се отваряше. Отнякъде долиташе на пресекулки механичен сигнал. Чуваха се човешки гласове. Опита се да надигне глава, но едва си усещаше тялото. Нещо като игла се заби във врата му и всичко свърши.
Светлина прободе очите му. Съзнанието му се връщаше. Беше жив. Лежеше върху бяло легло в стая, пълна с електроника, а над него се бяха надвесили две човешки фигури. Разтърси глава и успя да различи лицето на Тамиел. Значи не беше на Юпитер.
- Какво се случи? – попита с немощен глас.
- Опасявам се, че се случи малка грешка, господин С. – продума Тамиел. От усмивката му нямаше и помен.
- Каква грешка? – насили се да повдигне глава Георги. Думите отекваха край него провлачени и някак далечни. Съзнанието му не беше съвсем бистро. Вероятно се намираше под влиянието на някакво вещество.
- Ами, вижте сега, господин С. Телепортацията се оказа неуспешна. Все още сте на Земята. Скоро ще установим връзка с контролния пулт на Юпитер и ще се осведомим за последствията там.
- Не разбирам…как така неуспешна? – промълви Георги.
- Сега ще ви обясня – започна Тамиел. – ДАНТе функционира по следния начин: първо, правим пълна структурна картина на всеки атом и всяка молекула в тялото ви, както и на начина, по който са свързани. След това кодираме ДНК-то ви и цялата функционална организация на мозъка ви. Така пресъздаваме спомените и менталния ви живот. Накрая всички данни се изпращат директно към някоя от другите станции, където въз основа на информацията се прави пълна реконструкция…
- Почакайте, а какво става с…мен…тук?
- По принцип първоначалният образ се демолекуляризира…тоест се унищожава изцяло. Точно тази стъпка се обърка…
- Значи информацията все пак е изпратена на Юпитер?
- Още не сме сигурни. Уверявам ви, че такъв проблем възниква за пръв път…
В този момент в стаята влезе един от операторите и оповести:
- Точно затова реших да ти се обадя. Всичко ще бъде наред. Знаеш, че почти всеки месец пътувам с ДАНТе и досега не е имало проблем. Пет минути подготовка, после всичко става за секунди.
- Знам…просто ми е напрегнато. Чувала ли си днес Иво и Деси?
- Да, преди около час. Бяха доста развълнувани. Лагерът на луната се оказа чудесна идея.
- Да, така е… - съгласи се Георги. Вече съвсем не участваше в разговора.
- Трябва да затварям, скъпи. Работата не чака – каза жена му. – Сигурен ли си, че си добре?
- Да, скъпа. Обичам те. До скоро.
- И аз те обичам. До скоро. Всичко ще бъде наред.
Кратко „бийп” сигнализира, че разговорът е прекъснат. Георги погледна дигиталния часовник. Имаше още петнайсетина минути. Какво пък, помисли си той, щеше да подрани малко.
Асансьорът спря и автоматичните врати се разтвориха. Георги направи две несигурни крачки и се озова в широк коридор със стерилнобели стени.
- Добре дошли в контролен пулт номер 13, господин С. – прозвуча дигитален женски глас. - Телепортацията ви ще се състои след седем минути и единайсет секунди. Моля настанете се удобно.
Георги седна на единственото канапе до бялата врата и зачака. Опита се да мисли за отчетната среща. Пръстите на дясната му ръка играеха нервно върху коляното му. След малко вратата се плъзна и отвътре се материализира мъж в бяло облекло.
- Заповядайте, господин С. Всичко е готово.
Георги се надигна и последва мъжа в контролния пулт. Преди да успее да се огледа, друг оператор се появи пред него и заговори съвсем рутинно:
- Здравейте, господин С. Наричайте ме Тамиел. Аз съм вашият главен координатор. Тъй като досега не сте пътували с нас, позволете ми да ви разясня набързо процедурата. Налага се да съблечете дрехите си и да легнете в онази капсула. Подготовката трае около пет минути, след което телепортацията започва. Преди да се усетите ще се озовете в същата капсула, само че този път на Юпитер. Имате ли някакви въпроси?
- Не, наясно съм с процедурата. Жена ми често пътува с вас.
- Чудесно. Да започваме тогава - усмихна се координаторът.
Докато събличаше дрехите си, Георги успя да огледа бегло контролната зала. На няколко пъти бе съпровождал жена си, но изпращачите се допускаха само до рецепцията на първото ниво. На пръв поглед нищо не му изглеждаше познато. Успя да преброи шестима оператори, включително представилия се като „главен координатор”.
Насочи се към бялата, непрозрачна капсула в центъра на помещението и легна по гръб в нея, спазвайки инструкциите на Тамиел. За миг му мина през ума, че ляга в ковчег, но веднага се надсмя над неоправдания си страх. Всичко щеше да е наред, чу думите на жена си.
- Готови сме, господин С. Приятно пътуване с ДАНТе. – съобщи Тамиел със същата широка усмивка и се отдалечи.
Капакът на капсулата безшумно се спусна и тъмнина обгърна тясното пространство. Разноцветни светлинки затанцуваха по тялото на Георги, съпроводени от пиукащ дигитален сигнал. Сърцето му биеше лудешки. Мъчително очакваше петте минути подготовка да изтекат, когато червен лазер бавно се плъзна по продължение на тялото му, сякаш го сканира. Изведнъж всички светлини изгаснаха. Усети странно затопляне. Пронизваща светлина изпълни вътрешността на капсулата и заслепи очите му. В следващия миг изпита нечовешка болка. Всяка клетка от тялото му гореше.
Болката разкъсваше съзнанието му. Капсулата май се отваряше. Отнякъде долиташе на пресекулки механичен сигнал. Чуваха се човешки гласове. Опита се да надигне глава, но едва си усещаше тялото. Нещо като игла се заби във врата му и всичко свърши.
Светлина прободе очите му. Съзнанието му се връщаше. Беше жив. Лежеше върху бяло легло в стая, пълна с електроника, а над него се бяха надвесили две човешки фигури. Разтърси глава и успя да различи лицето на Тамиел. Значи не беше на Юпитер.
- Какво се случи? – попита с немощен глас.
- Опасявам се, че се случи малка грешка, господин С. – продума Тамиел. От усмивката му нямаше и помен.
- Каква грешка? – насили се да повдигне глава Георги. Думите отекваха край него провлачени и някак далечни. Съзнанието му не беше съвсем бистро. Вероятно се намираше под влиянието на някакво вещество.
- Ами, вижте сега, господин С. Телепортацията се оказа неуспешна. Все още сте на Земята. Скоро ще установим връзка с контролния пулт на Юпитер и ще се осведомим за последствията там.
- Не разбирам…как така неуспешна? – промълви Георги.
- Сега ще ви обясня – започна Тамиел. – ДАНТе функционира по следния начин: първо, правим пълна структурна картина на всеки атом и всяка молекула в тялото ви, както и на начина, по който са свързани. След това кодираме ДНК-то ви и цялата функционална организация на мозъка ви. Така пресъздаваме спомените и менталния ви живот. Накрая всички данни се изпращат директно към някоя от другите станции, където въз основа на информацията се прави пълна реконструкция…
- Почакайте, а какво става с…мен…тук?
- По принцип първоначалният образ се демолекуляризира…тоест се унищожава изцяло. Точно тази стъпка се обърка…
- Значи информацията все пак е изпратена на Юпитер?
- Още не сме сигурни. Уверявам ви, че такъв проблем възниква за пръв път…
В този момент в стаята влезе един от операторите и оповести:
-
Входящо обаждане от контролен пулт номер осем.
- Приеми – каза Тамиел и в стаята се разнесе леко жужене.
- Добър ден, контролен пулт 13 – прозвуча мъжки глас. – Разбрахме, че при вас се е получила лека засечка.
- Да, пета фаза не бе осъществена – докладва Тамиел.
- Оу! – възкликна гласът и направи кратка пауза. – Но ние реконструирахме субекта. Приключихме с тестването, всички показатели са в нормата.
Георги слушаше разговора и смътни подозрения кръжаха в ума му. Реконструирахме субекта? Какво ли означаваше това? Че той се намира тук и същевременно на Юпитер?
- Господин С., опасявам се, че има и още нещо – прекъсна мислите му Тамиел. – Демолекуляризацията ви не беше изцяло неуспешна…тялото ви е свръхоблъчено с радиация и скоро ще спре да функционира. За съжаление не сме в състояние да направим нищо…можем единствено да облекчим болката.
Георги завъртя поглед към белия таван. Действието на болкоуспокоителните правеше мисълта, че след малко няма да съществува, мислима.
- Искам да говоря с жена си – отрони тихо той.
- Сами разбирате, че е невъзможно – каза Тамиел с лека усмивка.
Георги разбираше.
- Бих искал да ви успокоя с това, че вашият двойник не знае за засечката и никога няма да узнае. Ще работи това, което вие работите, ще върши това, което вие правите, ще мисли това, което вие мислите, ще се грижи за жена ви и за децата ви, както вие бихте се грижили за тях. Той сте вие все пак.
Георги чуваше думите, ала не успяваше да ги осмисли напълно. Отпусна глава върху меката възглавница.
„Аз ли съм наистина?” – почуди се и бавно затвори очи.
- Приеми – каза Тамиел и в стаята се разнесе леко жужене.
- Добър ден, контролен пулт 13 – прозвуча мъжки глас. – Разбрахме, че при вас се е получила лека засечка.
- Да, пета фаза не бе осъществена – докладва Тамиел.
- Оу! – възкликна гласът и направи кратка пауза. – Но ние реконструирахме субекта. Приключихме с тестването, всички показатели са в нормата.
Георги слушаше разговора и смътни подозрения кръжаха в ума му. Реконструирахме субекта? Какво ли означаваше това? Че той се намира тук и същевременно на Юпитер?
- Господин С., опасявам се, че има и още нещо – прекъсна мислите му Тамиел. – Демолекуляризацията ви не беше изцяло неуспешна…тялото ви е свръхоблъчено с радиация и скоро ще спре да функционира. За съжаление не сме в състояние да направим нищо…можем единствено да облекчим болката.
Георги завъртя поглед към белия таван. Действието на болкоуспокоителните правеше мисълта, че след малко няма да съществува, мислима.
- Искам да говоря с жена си – отрони тихо той.
- Сами разбирате, че е невъзможно – каза Тамиел с лека усмивка.
Георги разбираше.
- Бих искал да ви успокоя с това, че вашият двойник не знае за засечката и никога няма да узнае. Ще работи това, което вие работите, ще върши това, което вие правите, ще мисли това, което вие мислите, ще се грижи за жена ви и за децата ви, както вие бихте се грижили за тях. Той сте вие все пак.
Георги чуваше думите, ала не успяваше да ги осмисли напълно. Отпусна глава върху меката възглавница.
„Аз ли съм наистина?” – почуди се и бавно затвори очи.
„Умирам
ли наистина?”
***
Госпожа С. тъкмо преглеждаше новините, когато чу плъзгането на входната врата и гласа на дигиталната аларма, която поздрави:
- Добре дошли у дома, господин С.
След минута мъжът й се появи на прага.
- Здравей, скъпи. Как беше срещата?
- Напрегнато. Корпорацията планира да се разрасне и трябва да се отчетат всички налични ресурси. Следващия месец ще се наложи доста да пътувам.
- Е, поне видя, че ДАНТе не е страшен. Да си призная, първия път и аз се притеснявах…
Георги седна до нея на широкия диван и се усмихна.
- Права беше. Нямаше причина за тревога. Всичко мина бързо и лесно. Даже си мислех следващия път да изпратим децата на екскурзия с него.
Госпожа С. също се усмихна и целуна мъжа си.
Госпожа С. тъкмо преглеждаше новините, когато чу плъзгането на входната врата и гласа на дигиталната аларма, която поздрави:
- Добре дошли у дома, господин С.
След минута мъжът й се появи на прага.
- Здравей, скъпи. Как беше срещата?
- Напрегнато. Корпорацията планира да се разрасне и трябва да се отчетат всички налични ресурси. Следващия месец ще се наложи доста да пътувам.
- Е, поне видя, че ДАНТе не е страшен. Да си призная, първия път и аз се притеснявах…
Георги седна до нея на широкия диван и се усмихна.
- Права беше. Нямаше причина за тревога. Всичко мина бързо и лесно. Даже си мислех следващия път да изпратим децата на екскурзия с него.
Госпожа С. също се усмихна и целуна мъжа си.
Фауст и Мартин Т.
