Утро в градът

Пореден ден в града…

Утрото тегне над покривите
затиска прашните ни сърца
но ставайте
време е
през прозореца вече се виждат
автомобилните каскади
и в далечината кънтят
църковни камбани

време е
вратовръзките да затанцуват,
улиците да затреперят
трамваите да запълзят
колко неща можем да направим
колко неща няма да направим
и все пак кой, питам
кой ще избяга от живота?

изгревът ни се вижда красив
отразен в кристалните ни очи
но всъщност в него
няма нищо красиво

Фауст