През нощ безмилостно студена,
пълна с ужас и тъга,
крачи по пътека отчуждена,
изгубил своята душа.
Зверове безжално разсичат тишината,
вият към сребристата луна,
ала злото спотайва се в съдбата,
на човекът без душа.
Пак, из безогледен мрак, дири
безответно,
пъстра смайна красота,
но всичко сякаш е безцветно,
щом я няма твоята душа.
Загубил се безмълвно в своята борба,
искал да види малко добрина,
ала нейде из нечистата злина,
загубил даже своята душа.
Там на улицата безутешно вцепенен,
ледно е потънал във тъга,
лудостта свирепа покорила го в плен,
бавно приближава го смъртта.
Мартин Т.
Няма коментари:
Публикуване на коментар