Блянът

Блянът

Свят без мъка и тъга,

свят без болка, нищета,

свят без гордост и злина,

свят без смъртната борба,

свят на прелестна зора,

свят забулен във мъгла.

О, прекрасен тъй красив,

блян изгубен и мъглив,

сън безмилостно щастлив.

Там, където никой не краде,

чуждата душа никой не яде

и добро у всекиго зове.

Лъжливи мрежи никой не плете

и без подлите кроежи,

щастие окриля  всякое сърце,

а след неспирните валежи,

оглеждат се в безкрайното поле,

зърват златните цъфтежи,

душата литва сякаш е врабче.

Там където няма гняв,

нито алчност, нито мрак,

нито болните деца,

борят подлата съдба,

нито лъжливите лица,

крият своята тъга.

В безсмислена война,

човек кръвта си не пролива

добро във себе си намира.

В красота неясна той се взира

и мечтите смели не убива,

равенство хората събира.

Свят със смайна добрина,

проблясва твойта светлина,

но само у наивните деца

и в самотните сърца.

Свят на сребърна луна,

за който не мога да мълча,

дали си там във нечия мечта,

или сам сънувам тази красота?

Мартин Т.