Нощният парк

Паркът през нощта е различен…

като помен от хорския глъч

заглъхва из пустите алеи

със шепот вечерният бриз.

В полунощ тук невидими духове

играят на криеница

и странни сенки из мрака

дирят изгубените си форми.

От време на време се мяркат

силуети на бездомни псета,

и всяка вечер мрака раздира

писъкът на среднощния влак.

Отнейде долита глуха мелодия
Give me a whisper, and give me a sign...

a тихият полъх на вятъра

нямо подхваща припева.

И невидимо сякаш, едва

се поклащат празните люлки,

простенва щурец и потъва

в тишината на нощния парк.

                                                       Фауст