Често се питам,
какво е живота,
какво е живота,
когато я няма
лудата врява
лудата врява
или малката
свада.
Рай ли ще кажеш,
или някаква мяра?
Какво е живота,
пак ще попитам,
щом я няма
сляпата вяра,
нито болната
баба,
или надеждата
стара?
Какво е живота,
когато не спорим,
когато истина
няма,
в която да ровим,
без граница
стара,
над която да
скачаш
или някакъв
патос,
за който откачаш?
Какво е живота,
ако живееш в
ковчег
и нито е труден,
нито пък лек?
Аз изобщо не
зная,
как ще живееш
в таз мека насита
без нужда да
пееш.
Какво е живота,
без звездите в
нощта
или пък някоя
крайна
утопична мечта?
Какво е живота,
дори и сега?
И как ще живеем
ако я няма
тази безкрайна,
пъстра и цветна,
някак омайна,
леко кокетна,
среднощна зора.
Мартин Т.
Няма коментари:
Публикуване на коментар