Живот

Защо животът не е филм

със звездния катарзис
и края
преди самия край?

Ала не,
животът днес
по-скоро прилича
на посредствена песен

която не излиза от главите ни,
понякога ни разплаква
най-вече,
когато алкохолът
или сълзите
валят на талази
защото възпява
дребните ни
нищожни
човешки
сиреч самотни

копнежи
стремежи
мечти
надежди
тъги
желания
страдания
…
и накрая
любовта,
която гоним от страх.

Бетовен и Моцарт
и всичко съвършено
са твърде високо,
твърде далече
от живота,
както го нарече поетът:
„с грубите лапи челични”,

но нека оставим живота
с черно-бялата романтика
защото
моята вяра отдавна
се произвежда в завод
и по конвейерите се търкалят
флакончета с надпис:

„живот”

Фауст