Самозабрава

В този късен градски час
един прозорец още свети,
като безсънен циклоп
занича блокът в нощта,

а той лежи на бюрото,
главата му килната настрана,
ръката му безсилна се люшка,
а до краката му се върти
пресушена бутилка с надпис
„сладки мечти“.

Из тясната стая
кръжат хаотично пияни комари,
кацат и лазят
като сомнамбули
по пожълтелите
хартиени спомени,
закачени на олющената врата
и пак хаотично кръжат,

лежи
и пулсът му отброява
минутите,
а до слуха му достига
немощното пърхане
на полузаспалите
обковани,
кърпени
и запоени с
тежка
индустриална
стомана
други сърца.

Лежи
в позорно-сладка самозабрава
и за пореден път в полусън
с ръждива усмивка на уста
ще посрещне злата зора -

един получовек,
озъбил се на своя век.

Фауст