Един ден на
Всемогъщия автор му доскуча и реши да
създаде герой, когото да постави пред
най-съдбоносния избор, имзислен от Него.
И така създаде Юли,написа биографията му и го постави в стъклената кутия за експерименти.
След това му заговори:
- Юли, чашата, която виждаш пред себе си, има силата да промени света.
Наистина, пред Юли, на обикновена дървена масичка, почиваше малка жълтеникава чаша.
- Избрах теб, за да решиш съдбата на всички хора. Ако отпиеш от чашата, всеки един човек на земята мигом ще изпадне в непробуден сън до края на живота си. Ала сънищата няма да се различават от действителността. Дори напротив, ще изглеждат по-истински и по-действителни от самата действителност. Всеки ще бъде щастлив в съня си. Без болка, без страдание, без тревоги, без тъга. Пълно блаженство. Всеки ще има късмет и ще изживее мечтите си. Ще има това, което наистина желае и което истински цени. Безпрепятствено.Ако това не ти се струва приемливо, то излей чашата на пода и всичко ще продължи по старому.
Юли се замисли. Мисълта да изпие чашата веднага му се видя примамлива. Твърде примамлива, прошепна му една тънко гласче.
През скромния си живота Юли не бе страдал много. Бе преживял няколко несполуки, но те бяха несравними с незаслуженото страдание, отредено на мнозина. Той се сети за всички войни, издевателства, престъпления и убийства, онези огромни кървави петна, осеяли страниците на историята . Да, това бяха злини, предизвикани от човека, които бяха осакатили човечеството.
Сети се обаче и за хилядите болести, за катаклизмите и бедствията, които неочаквано сполетяват нищо неподозиращи хора и взимат безброй невинни жертви.
Накрая се сети и за дребните, почти невидими трагедии и необратимите загуби в живота на човек, за отнетите мечти и за излъганите надежди.
В съзнанието му изплува спомена за приятеля му от детството Ангел. Спомни си за безобидните му стремежи и за катастрофата, която ги обезглави.
Всъщност, помисли си Юли, светът е пълен със страдание, а животът е ужасно несправедлив.
„Нима мога да го променя?“
Спомни си за наркомана от квартала, който избра самоубийството като последен път към справедливостта.
- Ясно ли ти е всичко? – попита го Авторът.
Юли кимна в знак на съгласие и погледна чашата.
„Наистина ли мога да направя всички хора щастливи? Да изтрия нещастието от лицето на земята? Ала все пак всичко ще е просто сън. Няма ли тогава това блаженството да бъде просто една прекрасна илюзия? Кое е за предпочитане? Да изживееш щастието в илюзия или да останеш в реалността, колкото и сурова да е тя? Всъщност не се ли ражда радостта именно от страданието? Има ли смисъл изобщо щастието без нещастие? И колко смислен е един живот, лишен от страдание?“
Юли пристъпи към масичката.
„На кого му е притрябвало да страда? Не мога да оправдая страданието. Не бива да го оправдавам. Нима всички са способни да се справят с него? Мнозина се провалят.“
Юли си спомни за съседа си, който полудя от бедност.
„Лудостта му не го ли отведе в друг, по-добър свят? Дори и така да е, той дали съзнава това? Възможно ли е изобщо да се разпознае щастието без нещастие“
Той вдигна полека чашата и я задържа в ръка. Изведнъж почувства цялата тежест, стоварила се върху плещите му.
„Имам ли право на този изобр?“
- Не мога да реша – изрече на глас Юли. – Защо точно аз?
- Теб избрах.
„Кой съм аз, че да избирам?“
- А какво ще стане с мен, ако отпия от чашата?
- Няма да усетиш абсолютно нищо. Ти също ще заспиш и ще заживееш щастливо в съня си.
- Ще помня ли какво съм направил?
- Да, ако това ще те направи щастлив.
„Какво всъщност ме прави щастлив?“
Юли се замисли за живота си. До този момент май не беше постигнал нищо значимо. Притежаваше двустаен апартамент в периферията на града, кола на почти двайсвет години и поносима, но безперспективна работа. Понякога, когато го гонеше среднощната безсъница, той си мислеше, че иска да направи нещо повече, да живее по-добър живот, а може би и да има с кого да го сподели. И все пак...
„Какво изобщо означава добър живот?“
„Кой съм аз, че да раздавам щастие?“
- Помогни ми? Кой е правилният избор?
- Изборът е твой.
„Без болка, без страдание, без тревоги, без тъга...Всичко това няма да е истинско, но има ли значение? Нали ще ни се струва истинско? Нали няма кой да развали илюзията? Без болка, без страдание, без тревоги, без тъга...“
Юли стоеше като замръзнал. Ръката му стискаше все по-силно чашата. Внезапно усети пристъп на решимост. Съмнението изчезна. Той беше всемогъщ.
Ръката му се люшна. Миг след това Юли изпи чашата.
И така създаде Юли,написа биографията му и го постави в стъклената кутия за експерименти.
След това му заговори:
- Юли, чашата, която виждаш пред себе си, има силата да промени света.
Наистина, пред Юли, на обикновена дървена масичка, почиваше малка жълтеникава чаша.
- Избрах теб, за да решиш съдбата на всички хора. Ако отпиеш от чашата, всеки един човек на земята мигом ще изпадне в непробуден сън до края на живота си. Ала сънищата няма да се различават от действителността. Дори напротив, ще изглеждат по-истински и по-действителни от самата действителност. Всеки ще бъде щастлив в съня си. Без болка, без страдание, без тревоги, без тъга. Пълно блаженство. Всеки ще има късмет и ще изживее мечтите си. Ще има това, което наистина желае и което истински цени. Безпрепятствено.Ако това не ти се струва приемливо, то излей чашата на пода и всичко ще продължи по старому.
Юли се замисли. Мисълта да изпие чашата веднага му се видя примамлива. Твърде примамлива, прошепна му една тънко гласче.
През скромния си живота Юли не бе страдал много. Бе преживял няколко несполуки, но те бяха несравними с незаслуженото страдание, отредено на мнозина. Той се сети за всички войни, издевателства, престъпления и убийства, онези огромни кървави петна, осеяли страниците на историята . Да, това бяха злини, предизвикани от човека, които бяха осакатили човечеството.
Сети се обаче и за хилядите болести, за катаклизмите и бедствията, които неочаквано сполетяват нищо неподозиращи хора и взимат безброй невинни жертви.
Накрая се сети и за дребните, почти невидими трагедии и необратимите загуби в живота на човек, за отнетите мечти и за излъганите надежди.
В съзнанието му изплува спомена за приятеля му от детството Ангел. Спомни си за безобидните му стремежи и за катастрофата, която ги обезглави.
Всъщност, помисли си Юли, светът е пълен със страдание, а животът е ужасно несправедлив.
„Нима мога да го променя?“
Спомни си за наркомана от квартала, който избра самоубийството като последен път към справедливостта.
- Ясно ли ти е всичко? – попита го Авторът.
Юли кимна в знак на съгласие и погледна чашата.
„Наистина ли мога да направя всички хора щастливи? Да изтрия нещастието от лицето на земята? Ала все пак всичко ще е просто сън. Няма ли тогава това блаженството да бъде просто една прекрасна илюзия? Кое е за предпочитане? Да изживееш щастието в илюзия или да останеш в реалността, колкото и сурова да е тя? Всъщност не се ли ражда радостта именно от страданието? Има ли смисъл изобщо щастието без нещастие? И колко смислен е един живот, лишен от страдание?“
Юли пристъпи към масичката.
„На кого му е притрябвало да страда? Не мога да оправдая страданието. Не бива да го оправдавам. Нима всички са способни да се справят с него? Мнозина се провалят.“
Юли си спомни за съседа си, който полудя от бедност.
„Лудостта му не го ли отведе в друг, по-добър свят? Дори и така да е, той дали съзнава това? Възможно ли е изобщо да се разпознае щастието без нещастие“
Той вдигна полека чашата и я задържа в ръка. Изведнъж почувства цялата тежест, стоварила се върху плещите му.
„Имам ли право на този изобр?“
- Не мога да реша – изрече на глас Юли. – Защо точно аз?
- Теб избрах.
„Кой съм аз, че да избирам?“
- А какво ще стане с мен, ако отпия от чашата?
- Няма да усетиш абсолютно нищо. Ти също ще заспиш и ще заживееш щастливо в съня си.
- Ще помня ли какво съм направил?
- Да, ако това ще те направи щастлив.
„Какво всъщност ме прави щастлив?“
Юли се замисли за живота си. До този момент май не беше постигнал нищо значимо. Притежаваше двустаен апартамент в периферията на града, кола на почти двайсвет години и поносима, но безперспективна работа. Понякога, когато го гонеше среднощната безсъница, той си мислеше, че иска да направи нещо повече, да живее по-добър живот, а може би и да има с кого да го сподели. И все пак...
„Какво изобщо означава добър живот?“
„Кой съм аз, че да раздавам щастие?“
- Помогни ми? Кой е правилният избор?
- Изборът е твой.
„Без болка, без страдание, без тревоги, без тъга...Всичко това няма да е истинско, но има ли значение? Нали ще ни се струва истинско? Нали няма кой да развали илюзията? Без болка, без страдание, без тревоги, без тъга...“
Юли стоеше като замръзнал. Ръката му стискаше все по-силно чашата. Внезапно усети пристъп на решимост. Съмнението изчезна. Той беше всемогъщ.
Ръката му се люшна. Миг след това Юли изпи чашата.
***
Юли се събуди. Зарадва се, че безсъницата го е оставила да поспи поне една нощ. Чувстваше се необяснимо добре, сякаш бе сънувал нещо много хубаво, което не може да си спомни.
На път за работа се отби в близкия тото пункт, където подаде фиш на касиерката. Тя го пусна в машината и се усмихна щедро:
- Днес е щастливият Ви ден!
След като излезе от пункта, Юли не отида на работа, а се отправи обратно към къщи.
„Най-накрая щастието ми се усмихна!“ – ликуваше той, а небето над него беше по-синьо от всякога.
Юли се събуди. Зарадва се, че безсъницата го е оставила да поспи поне една нощ. Чувстваше се необяснимо добре, сякаш бе сънувал нещо много хубаво, което не може да си спомни.
На път за работа се отби в близкия тото пункт, където подаде фиш на касиерката. Тя го пусна в машината и се усмихна щедро:
- Днес е щастливият Ви ден!
След като излезе от пункта, Юли не отида на работа, а се отправи обратно към къщи.
„Най-накрая щастието ми се усмихна!“ – ликуваше той, а небето над него беше по-синьо от всякога.
Фауст и Мартин Т.
Няма коментари:
Публикуване на коментар